80×80 см, закалено стъкло, бои за стъкло и алкохолно мастило

· Формите се огъват като мисли, уловени между светлина и сянка.
· В червеното живее гнявът, в златото — прошката.
· Егото не изчезва, а се отразява — променено, по-меко, по-човешко.
· Всеки контур е граница между илюзия и осъзнаване.

„Отражения на егото“ е картина за вътрешното виждане — за онзи миг, в който човек се поглежда в себе си и разпознава не враг, а съюзник.