145×75 см, акрилни бои и бои за стъкло

• В тъмнината на формите се появява лице – не човек, а отражение на мисълта.
• Светлината не идва отвън, а изгрява отвътре, като спомен за съществуване.
• Повърхността диша, разпуква се и се затваря отново – като кожа на време.
• Златото и черното си разменят местата – мракът свети, а светлината мълчи.
• „Гласът на мълчанието“ е спомен за тишината преди словото,
за онзи миг, в който съзнанието се пробужда в огъня на самопознанието.