80×80 см, закалено стъкло, бои за стъкло и алкохолно мастило

· Лицето помни — не години, а мигове, натежали от светлина.
· Бялото и златното прегръщат сенките като обет.
· Във всяка линия живее спомен за младост, която не иска да си тръгне.
· Старостта не е край, а прозрачност — като стъкло, през което минава време.

„Сянката на старостта“ е картина за достойнството на прехода — за нежността на мъдростта и за светлината, която се ражда, когато животът спре да се бори с времето.