Ани Рангелова - Анира

Моята история

Родена съм на 4 ноември 1959 година в Източните Родопи – място с животворна енергия и уникално добри хора. Живях там до 12-годишна възраст, но и до днес то остава за мен най-вълшебното място на света. Рисувам от дете. Започнах с молив върху хартия – портрети на деца и възрастни, които ми позираха в градинката до дома ни в Пловдив, където се преместихме по-късно. Когато станах студентка в София, спрях да рисувам – времето просто не стигаше. Омъжих се, дойдоха децата, животът потече бързо – работа, отговорности, ежедневие. През 1994 година създадох втората си фирма – рекламна агенция Вивати. Създадох я с мечтата да се върна към изкуството. Първоначалната идея беше да бъде студио за графичен дизайн.

Семейството

Моята основна реалност

Моята първа и най-съществена реалност е семейството ми. Моите деца и внуци са моят икигай – причината да се събуждам сутрин с усмивка. Те са моята радост, смисъл и вдъхновение.

Фирмата

Моята паралелна реалност

През 1994 година поставих основите на рекламна агенция Вивати. Това е моето „трето дете“. За мой късмет, то се оказа устойчиво на времето и житейските трансформации – и вече 30 години се развива успешно. Пожелавам си да продължи поне още толкова – с вдъхновение, стабилност и радост. Изкуството винаги е било част от мен. Чрез Вивати намерих начин да го изразявам и в професионалния свят – първо чрез дизайн, а с годините и чрез създаването на красиви и функционални корпоративни подаръци. Това е дълбоко креативна работа, която изисква усет, естетика и разбиране за хората – качества, които черпя от изкуството.

Около 2000 година се завърнах към рисуването...

Завръщането...

Десетилетия нямах време да рисувам. Завърнах се към него около 45-годишна възраст – едно пъстро, нестандартно и много емоционално завръщане. Започнах да рисувам върху стъкло – декорирах стъклени бутилки. Нарисувах стотици. Докато един ден просто осъзнах, че това вече не ми е достатъчно. Оставих всички бутилки до кофата за боклук. До обяд не беше останала нито една. Тогава започна моята любов с маслените бои – любов, която продължава и до днес. Нарисувала съм десетки картини. Много от тях съм подарила или продала. Знам, че са част от домове, в които им се радват. През последните две години стилът ми се промени видимо. Акрилът – с целия си блясък и жизненост – влезе в творчеството ми и му даде нов цвят, мащаб и дълбочина.

Рисуването

Моята фантастична реалност

Около 2005 година се завърнах интензивно към моята голяма любов – рисуването. За мен то е форма на лого терапия – път към смисъла и цялостта. Това е нещото, което ме кара да се чувствам завършена. И така – до днес. Рисувам всеки ден. Семейството, фирмата и рисуването намират своята пресечна точка именно в картините ми – където фантазията и реалността се преплитат и създават един мой собствен свят.

Стъклото

Моето усещане за това което рисувам..

Стъклото отново се завърна в творчеството ми, този път като заместител на платното. То отвори ново пространство за духовността ми – позволи ми да изразя материята по различен начин, с повече прозрачност, слоеве и светлина. Сега обичам всичко, което съм рисувала – и това, което рисувам в момента. Не винаги е било така. От дистанцията на времето обаче започнах да виждам красотата във всяка своя картина. И колкото повече време минава, толкова по-благословена се чувствам от всичко, което излиза от ръцете ми. Дълги години рисувах само с маслени бои и трупах картините у дома. През 2022 година започнах да използвам акрил, като начин да избягам от тъгата, която усещах в маслените платна. Около година работих само с акрилни бои, а после започнах да експериментирам – смесвах различни видове бои и медии. Това ми донесе истинска радост, защото разшири изразните ми възможности и ми позволи да създавам ефекти, които с една техника трудно се постигат. В края на 2022 и през 2023 година започнах да рисувам и върху акрилно и закалено стъкло. Върнах се към стъклото – но на друго ниво. Явно имам дълбока, трайна връзка с него – с неговата приказна изразителност и възможността за съчетание на различни техники. Днес рисувам върху закалено стъкло, с акрил върху платно и с маслени бои – според настроението и емоцията, която искам да изразя в момента.